От 1923 год. печатен орган на Съюза е в.”Мелничар”, а от 1930 год. излиза сп.”Мелница”. През 1906 г. по инициатива на Съюза на българските мелничари се подема инициативата за включване на мелниците под закрилата на Закона за насърчаване на местната индустрия (ЗНМИ), който е утвърден с Указ 134 от 20.12.1894 г. Законът за насърчаване на местната индустрия е давал редица предимства на мелниците: освобождаване от данък сгради и данък занаяти; безмитен внос на машини, суровини и материали; намаление на тарифата на железниците с 35%; предимство при участие в държавни търгове и право на концесия в даден район.

За подобряване на кадровия потенциал, по инициатива на СБМ на 15.09.1925 год. в гр.Русе се открива Държавно средно мелничарско училище с 5 годишен курс на обучение.

В този си вид СБМ съществува до 1944 год., когато се изграждат държавни органи за управление и ръководство на мелничната промишленост.
По инициатива на специалисти от мелничната промишленост на 26.04.1990 г. се провежда учредително събрание на Съюза на българските мелничари с цел да се възстанови дейността на съществуващата до 1944 год. организация. На Учредителния събор е приет Устав на СБМ и са избрани ръководни органи.

С Решение №1 от 13.05.1991 год. по фирмено дело 17315 /1990 год. на СГС е регистрирано юридическо лице с нестопанска цел сдружение  “Съюз на българските мелничари”. За ръководство на СБМ е избран Управителен съвет от 13 души с председател доц.д-р инж.Веселин Маринов.
Съюзът е член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Участва в провежданите инициативи и търси съдействие за решаване на възникнали проблеми.

От 2006 год. СБМ е член на Европейската асоциация на мелничарите (European Association of Flourmilles, ЕAF).

Съюзът е разработил Добри производствени практики, Ръководство за внедряване на системата НАССР и Утвърден стандарт „България” за брашна.